Акарите в домашната прах

акариДомашните акари (Dermatophagoides pteronyssinus в Европа и Dermatophagoides ‎farinae в Северна Америка) са малки паякообразни животни, представители на разред Акари, които живеят в т.нар. домашен прах в човешките жилища. Считат се за едни от най-честите ‎причинители на астма по целия свят.

И мъжките, и женските възрастни домашни акари са с кръгла форма, с неясна сегментация на тялото, кремовобели на ‎цвят, с набраздена кутикула. Женските са с приблизителни размери 420 микрометър × 320 ‎‎µm; мъжкият е приблизително 420 µm × 245 µm. Акарите спадат към тип Членестоноги; ‎възрастните имат осем крака, а ларвите - шест.‎
Средният цикъл на живот на мъжкия акар е приблизително 19-30 дни; оплоден женски акар може ‎да живее в продължение на два месеца, като снася яйца през последните 30 дни от живота си.‎

Среда на обитаване:

Праховите акари живеят в съвременните човешки жилища, с подове с килими, с двойни ‎стъкла на прозорците, изолирани срещу влага. Чувстват се най-добре при над 25°C и 75% ‎относителна влажност. Температура над 60°C за период от един час ги убива, също както и ‎замразяване.‎

Акарите живеят практически във всички дюшеци, матраци, килими и спално бельо.

Акарите не хапят и не жилят. Хранят се основно с мъртви кожни клетки, предварително смлени ‎от гъбата Aspergillus repens. От човек пада средно 1,5 g мъртва кожа на ден (приблизително ‎‎0,3 - 0,45 kg за година), което е достатъчно да изхрани около един милион акара. ‎Акарите в спалното бельо извличат влага от дишането, потта и слюнката на човека.‎

Астма:

Акарите в домашния прах са един от най-значителните източници на алергени, причиняващи ‎‎алергична астма, хрема, конюнктивит и дерматит. Един от най-важните протеини, ‎провокиращ алергична реакция, е DerP1, храносмилателен ензим, намиращ се в ‎‎екскрементите на акарите. При елементарния храносмилателен тракт на акарите, голяма част от храносмилането се осъществява външно, чрез смесване на хранителни частици с храносмилателни ензими. Този процес се повтаря няколко пъти преди да се приемат окончателно. В рамките на 10 седмици един прахов микроорганизъм произвежда около 2000 екскременти и още повече частично смлени хранителни частици.‎

Мерките за контрол на домашния прах включват:‎

- Редовно почистване на килимите, желателно с прахосмукачка с HEPA-филтър
- Редовно почистване на прах от всички повърхности

- Ежедневно изтупване на спалното бельо навън
- Замяна на килимите с балатум или ламиниран паркет‎
- Покриване на дюшеците и възглавниците с непромокаеми калъфи‎
- Редовно „замразяване" на плюшените играчки във фризер за един ден‎
- Намаляване на относителната влажност до 70%, за да се забави развитието на Aspergillus

Въпреки, че тези мерки могат да намалят количеството на акарите в домашния прах, все още ‎нямат успех опитите за тяхното пълно елиминиране.