Паразити и замърсяване

Думата „паразити" се използва в два смисъла. Всичко, живеещо върху или във вас, но не просто като местообитание, а хранещо се от вас е паразит, независимо от големината си.

Понякога подразделят паразитите на големи (червеи), средно големи (амеби), малки - бактерии и най-малки - вируси. Твърде често терминът „паразит" се използва за по-големите организми - от амеба нагоре. В тoзи сайт думата ще се използва и в двата смисъла, но вие ще разберете какво имам предвид.

Паразитните червеи се делят на кръгли и плоски. Кръглите червеи приличат на земните червеи, въпреки че могат да бъдат тънки като косъм (острици, filaria) или микроскопично малки (като Trichinella). Плоските червеи приличат на пиявиците. Те имат приспособления за прикрепване - едни с главата (scolex) като тениите, други със специално смукало като метилите.

паразити и замърсяване

Парзитните червеи преминават през няколко стадия на развитие, през които могат да изглеждат много различно от възрастните екземпляри.

Кръглите червеи като аскаридите (Ascaris), които са чести паразити на котките и кучетата, са най-прости. Яйцата им могат да бъдат погълнати при попадане в устата или поглъщане на нечистотии. От тях се излюпват малки ларви. Лар-вите се придвижват към белите дробове. Опаразитеният човек ги изкашля и след това ги поглъща отново. Междувременно ларвите линеят няколко пъти. Накрая попадат в червата, където достигат зрялост и снасят яйца. Яйцата се изхвърлят с изпражненията

Червеите обикновено имат местопредпочитания. Любимият орган на Dirofilaria (кучешки паразит) е сърцето (дори човешкото сърце). Понякога има изключения от правилата. Моите опити с Dirofilaria показаха, че този паразит може да обитава и в други органи, ако те са достатъчно замърсени с разтворители, метали и други отрови.

Плоските червеи като тениите имат по-сложен жизнен цикъл. Техните яйца могат да бъдат погълнати случайно с нечистотии. След излюпването си малката ларва се заравя в любимия си орган. Вашето тяло образува около нея обвивка - киста. Белите кръвни телца са обучени да не атакуват никога собственото ви тяло...а кистите са част от тялото Ви. Така тенията е в безопасност за известно време.

Ако ядете месо, лесно можете да погълнете кисти при положение, че ги има в месото на опаразитеното животно. Вие разкъсвате кистите със зъби в процеса на сдъвкването. Малките ларви се поглъщат и се прикрепват с глави за чревната стена. Те започват да нарастват постепенно, образувайки сегмент след сегмент. Изпълнените с яйца сегменти се изхвърлят с изпражненията. Често наблюдавам кучешка тения в семейства, отглеждащи куче.

Плоските червеи, като например трематодите (метили), също имат доста сложно развитие. Яйцата им, изхвърляни с изпражненията и попаднали в малки езерца, линеят. Ларвите се поглъщат от охлюви и риби и се развиват в тези нови „вторични" гостоприемници. По-късно охлювите ги разнасят и те се прикрепват към растителността около езерцето. Те презимуват под формата на твърда метацеркариална киста. Погълнати от пасящи животни, метацеркариалните цисти се превръщат в чревния им тракт в малки възрастни индивиди, които се прикрепват към червата с помощта на смукало. Тук те, бидейки в безопасност, могат спокойно да узреят и да започнат да снасят яйца.

Метилите биват: човешки чревен, човешки чернодробен, овчи чернодробен и говежди панкреатичен. Това деление обаче не трябва да ви заблуждава. Всички те могат да бъдат намерени в човешкото тяло.

човешки чревен метил, панкреатичен метил, овчи чернодробен метил, и човешки чернодробен метил.