САЩ и истината за дроновете

Обновена в 16:17 на 09/09/2013 г.

Мисля, че тази статия заслужава да бъде прочетена и в Русия. За да няма илюзии за това, какво правят с другата ръка онези, които наричат себе си “лидер на свободния свят” и “светещия град на хълма”.

Вече стотици хиляди хора на нашата планета с ужас се вглеждат в небето, очаквайки долитането на крилатата смърт на демокрацията.

Какво е това? Това са безпилотни летателни апарати, съкратено БЛА. Наричат се още и дронове.

Но най-правилно ще бъде да ги наричаме точно така – крилатата смърт на демокрацията…Миналата седмица Станфордският и Нюйоркският университет пуснаха най-голямото изследване върху използването на дроновете в постоянно разширяващата се, при това безкрайна война с терора. За съжаление, много от коментарите пропуснаха основното послание на този доклад: дроновете тероризират цялото цивилно население.

Аз бях една от изследователите за този доклад и прекарах не една седмица в Пакистан, като анкетирах повече от 60 души в Северен Вазиристан. Мнозина от тях бяха оцелели при удари с БЛА, други бяха загубили любими и членове на семействата. Всички те живеят сега под постоянен страх от унищожение.

Това, което аз и моите колеги научихме от тези безименни и неизвестни жертви на американската “война на безпилотниците” даде името на самия доклад – “Живеейки под дроновете”.

Хората в САЩ мислят,че дроновете долитат до целта, изстрелват своите смъртоносни ракети с хирургическа точност и се връщат на американските бази на разстояние стотици хиляди мили. Обаче БЛА постоянно се намират в небето над зоната на племената в пакистанския Северен Вазиристан. Понякога до шест апарата едновременно се разхождат над местните села. Населението ги чува денем и нощем. От тях не можеш да се скриеш никъде, безпилотниците станаха постоянно напомняне за смърт от въздуха.

дрон изстрелващ ракета

Това въздушно присъствие неотклонно разрушава една общност по размери колкото два щата Род Айлънд. Родителите се страхуват да си пращат децата на училище, жените се страхуват да се срещат на пазарите, цели семейства се страхуват да присъстват на погребенията на онези, които са били убити по грешка при предишните удари на дроновете. Шофьорите не искат да возят продоволствие от другите райони на страната.

Привичният ежедневен живот е разбит на късчета. Невинните хора се крият в къщите и се страхуват да излязат на улицата. “Двойните насочвания”, или повторните удари по едни и същи цели, доведоха до това, че жителите престанаха да помагат даже на ранените. Водещата хуманитарна агенция сега задържа помощта с шест критични часа. И най-лошото е това, че никой не е в състояние да каже на хората от тези общини какво да правят, за да се чувстват в безопасност. Никой не знае кой е включен в американския “списък на смъртниците”, никой не знае, кои попадат в него и как може да бъдеш изключен от него. Такава една ужасяваща “рулетка”. Внезапно и без предупреждение долита ракета и прави жертви всички в радиус 16 ярда.

Разбира се, че администрацията на Обама твърди, че нанася удари само по бойци. Но ако нещо сме разбрали от времената на 11 септември (2001 година), то е, че трябва да се изучат окончателните резултати. На хората и през ум не им минава, че администрацията определя като бойци всички мъже на “военна възраст”, тоест от 18 до 65. При това, тъй като САЩ обикновено не публикуват имената на убитите хора, ние даже не знаем дали жертвите са действително бойци или са били определени като такива само по мнение на Вашингтон.

Наистина целият процес е пълен с такова количество “слаби места”, както да рече, режимът на държане във военния затвор в Гуантанамо на територията на остров Куба. В Афганистан администрацията на Буш плащаше фантастични суми за информация “на земята”. В районите, пълни с междуплеменни и междусемейни конфликти, резултатът беше предсказуем: стотици невинни хора бяха натопени като членове на Талибан или на “Ал Кайда”, мнозина от тях след това прекараха години в Гуантанамо и други американски затвори.

Сега САЩ предлагат подобни неща на хората в Северен Вазиристан, които обещават да идентифицират бойците. Къщите на хората, които са представени като бойци, се внасят в базата данни на спътниковите навигатори и, когато информаторът се окаже на безопасно разстояние, те се пръскат на трески. Но тъй като никой не знае кои са информаторите, хората престанаха да канят вкъщи съседите си. Цялата община престава да поддържа обществени отношения, страхувайки се на нивото на нейните клетки да излязат навън и същевременно се опасяват да поканят някого в къщата си.

дронове

Ето това е “животът под дроновете”. Те превърнаха Северен Вазиристан в най-големия затвор в света. Участник в хуманитарната работа, който се намираше в Ню Йорк на 9 септември (2001 година), а сега се труди в Северен Вазиристан, разказа, че атмосферата на тези две ситуации е почти една и съща – постоянно чувство на страх, което няма граници.

Разбира се, ние трябва да си зададем въпроса, законни ли са дроновете според международното право. Моята гледна точка е, че не са. Ние трябва също да си зададем въпроса, а не са ли те контрапродуктивни. Аз мисля, че да.

Обаче тази дискусия и далеч няма да бъде пълна, ако ние не осъзнаем, какво е това, да живееш под дроновете”.

източник: www.infobalkani.wordpress.com