Имунната система – какво (не)знаем

Обновена в 13:00 на 15/07/2013 г.

имунна системаФармацевтичната индустрия работи с пълна сила, но въпреки това заболеваемостта от вирусни и инфекциозни заболявания продължава да е много висока. Това, което повечето традиционни лекарства правят е само да подтиснат симптомите на болестта. Забележете и рекламните послания – облекчават симптомите на настинка и грип, никъде не става въпрос за лечение. А подтискането на симптомите само удължава времето необходимо за оздравяване. Например, почти всеки се бори с повишената температура, но чрез нея организмът се противопоставя на болестта, тъй като така се унищожават голяма част от вирусите и бактериите. Понижаването й е оправдано само ако е твърде висока и животозастрашаваща.

След като подобни лекарства не ни лекуват, как всъщност оздравяваме? Отговорът е вътре в нас и се нарича имунна система. Тя, а не лекарствата, се справя с повечето заболявания. От силата й зависи дали и колко често ще боледуваме и колко бързо ще оздравеем. Различните фактори на имунната защита са нашата денонощна охрана срещу непрестанните „атаки” на болестотворни микроорганизми. А те, освен че са много (вируси, бактерии, гъбички и други), попадат в организма изключително лесно. Случайно ръкостискане, прокашляне в градския транспорт или посещаването на нехигиенични обществени места като фитнес залата, могат да станат причина за тежък и продължителен грип или друго заболяване. Затова наред с мерките за лична хигиена, трябва да се погрижим и за нашите „охранители” – имунната ни система.

КАКВО Е ИМУННА СИСТЕМА?

Имунната система е съвкупност от голям брой жлези, органи и произвежданите от тях клетки и белтъци. Основната им функция е разпознаването и неутрализирането на всички чужди за организма вещества (антигени), които могат да представляват заплаха за организма. С други думи казано, имунната защита действа на принципа предпазване на „своето” и унищожаване на „чуждото”. Особено важно за целта е разпознаването – прецизна функция, без която имунната система може да нападне собствените ни клетки. За щастие природата е измислила мъдър метод, чрез който да извърши това. Този метод е свързан с химическите маркери, наречени антигени, които всяка клетка съдържа. Тези антигени могат да се сравнят с лични документи. Ако имунната система „забележи” подозрителен субект (чужд антиген на вирус), тя първо „иска личните му документи”, за да се разбере въпросната клетка дали е собствена или „нашественик”.

В имунната система участват тимусната жлеза, далакът, костният мозък, лимфните възли, а също и клетките непосредствени участници в имунната защита – макрофагите, В- и Т-лимфоцитите, NK-клетките и други, както и антитела с белтъчна основа – имуноглобулини, цитокини, лимфокини и други. Когато организмът на здрав човек е нападнат от чужди антитела целта на белите кръвни телца е да ги неутрализират. Най-активни в това отношение са В- и Т-лимфоцитите, които произвеждат имуноглобулините.

По сложност имунната ни система може да се сравни с нервната система, с която тя е в тясна взаимовръзка. Имунната система не само произвежда антитела срещу различните болестотворни микроорганизми, но и може да запамети как се произвеждат тези антитела години наред т.е. създава имунитет срещу тях.

Имунната система осъществява също регулация на имунния отговор до оптимално за организма ниво. Но различни фактори могат както да отслабят, така и да засилят имунната система. И тъй като в съвременния начин на живот първите преобладават, трябва от една страна да ги сведем до минимум, а от друга – да подсилим имунната си система.

ТРЕНИРОВКИ

Счита се, че спортните занимания повишават имунните сили на организма чрез подобряване на метаболизма и ускореното изхвърляне на токсини. Но това е вярно само при две условия. Първо, заниманията да са редовни, тъй като епизодичните спортни изяви по-скоро стресират прекалено организма, което води до спад в имунната защита. Второ, тренировките трябва да са с умерено натоварване, без претрениране и да са подкрепени с адекватно възстановяване (хранене, сън, почивка). Всъщност, претренирането е един от най-големите врагове на имунната система, но дори и правилно дозирани физически натоварвания водят до временен спад в имунната защита в часовете след тренировката.

Всяка тренировка е стрес за организма, на който той реагира с различни хормонални промени. От една страна се покачват хормоните тестостерон и хормонът на растежа, което е благоприятната част. Но от друга страна, при физическо натоварване се увеличава секерецията на стресовите хормони – адреналин и кортизол, като тяхното ниво е правопропорционално на интензивността и продължителността на тренировката. Кортизолът подтиска имунната система чрез намаляване на размножаването на някои бели кръвни клетки. Ключов е моментът след тренировката, когато концентрацията на стресови хормони е в своя пик на фона на енергийно изтощение. Защото намалените енергийни запаси повишават катаболните процеси в организма, в резултат на което започва глюконеогенеза – синтез на глюкоза от аминокиселини, които в един момент се оказват недостатъчни за нуждите на имунната система. Енергийното и белтъчно попълване решава проблема само частично. Просто след интезивна тренировка имунната система е временно подтисната и тогава организма е „обезоръжен” срещу легиони от инфекции. Освен мерките, за които ще стане въпрос по-надолу, за да не се разболеете обърнете внимание на следните неща:

- фитнес залата е идеалното място за развъждане на всякакви микроорганизми. След тренировка задължително си мийте ръцете, а колкото се може по-скоро вземете душ.

- винаги се намират несъобразителни типове, които идват болни на тренировка, защото си мислят, че „едно хубаво изпотяване” ще им се отрази добре и пръскат зарази навсякъде. Стойте колкото се може по-далеч от такива хора, дори да трябва да промените планираната тренировка.

- във връзка с горното – тренирайте само, когато се чувствате напълно здрави. Освен, че сте най-заразни в началната фаза на болестта, една тренировка ще отслаби допълнително имунната ви защита и даже най-леката настинка може да се усложни многократно.

- след тренировка избягвайте преохлаждането, тъй като загубената топлина ще трябва да бъде възстановена, а това изисква енергия, което ще отслаби допълнително съпротивителните ви сили.

- при възможност в часовете след тренировката избягвайте и тесни помещения с много хора (градския транспорт, асансьор и други).

Естествено, ако желаете сериозни спортни резултати ще трябва да тренирате на границата с претренирането. Практиката показва, че професионалните спортисти биват поваляни по-често от различни заболявания, особено ако претренират, не спазват хигиенните изисквания и не се грижат за имунната си защита. Грижи, за които ще стане въпрос след малко.

жена и храна

ХРАНЕНЕ

Разнообразното и пълноценно хранене е в основата на изграждането и поддържането на силна имунна система. Храната трябва да осигурява всички необходими макро- и микроелементи.

На първо място ви трябват достатъчно пълноценни белтъчини. Недостигът им, както и общото недохранване са основната причина за отслабена имунна система. Аминокиселините, от които са изградени белтъчините взимат пряко участие в синтеза на имуноглобулините, които атакуват микробите и вирусите.

Омега 3 мастните киселини са известни със своя положителен ефект върху имунната система. Освен това те намаляват възпалителните процеси и увеличават дейността на белите кръвни клетки. Ще ги откриете основно в рибата (скумрия, сьомга, херинга, пъстърва, сардина и други), орехите и лененото семе.

Не пренебрегвайте и силата на качествените въглехидрати. Те ни осигуряват енергия за мозъка и усилена мускулна работа и предпазват белтъчнините от изгарянето им за енергия. Но внимавайте с простите захари! Голямото покачване на кръвната захар, което те предизвикват, дезактивира фагоцитите в продължение на часове. Приемът на достатъчно вода също е от съществено значение за правилното функциониране на имунната система.

Не на последно място храната трябва да е достатъчно балансирана, за да осигурява дневните ни нужди от витамини и минерали, най-вече А, В2, В6, В12, С, Е, желязо, цинк и селен.

ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ И ИМУНОСТИМУЛАНТИ

Много хранителни добавки се рекламират като повишаващи имунната защита на организма.

Най-популярна в това отношение е една група витамини и минерали, наречени антиоксиданти – основно витамините А, С, Е и селен и цинк. Постоянно се тръби, че те са щит срещу свободните радикали, спрямо които имунната система води непрекъсната война, тъй като повреждат клетките ни. Истината е, че липсата или недостигът на всеки един витамин или минерал ще отслаби имунната система, както ще създаде и други здравословни проблеми. Но дали приемът на повече витамини от необходимото ще засили имунния отговор е доста спорно.

Така, че на добавянето на мултивитаминен/ минерален продукт към храната трябва да се гледа като един вид „застраховка”, че някой от тях няма да липсва, но едва ли по-големи количества ще повлияят положително на имунната ви система. В този смисъл всички останали хранителни добавки могат да запълнят някой пропуск в диетата ви, но нямат директни имуностимулиращи свойства и не могат да заменят разнообразното хранене.

Често срещан съвет за подсилване на имунната система е да се приемат т.нар. имуностимуланти, които са най-често на билкова основа. Попитайте, който и да е от познатите ви и веднага ще узнаете за „чудния имуностимулант”, без който не е ясно как сте живели досега. Истината е, че имунната система е прекалено сложна, за да се тъпчете с имуностимуланти без препоръката на компетентно лице. Първо, много малка част от имуностимулантите, продавани без рецепта оказват влияние на имунната защита на организма. В повечето случаи няма да има голям ефект или ще помогнат малко при настинка или грип. Но профилактичният им прием може да тласне имунната ви система към опасна свръхактивност с проявата на алергии например.

Ако често страдате от различни заболявания по-добре се консултирайте с лекар, който ще ви посъветва за най-подходящите имуностимуланти спрямо прекараните заболявания.

човек и вирус

ЗАБОЛЯВАНИЯ

Всички травми и заболявания оказват влияние върху имунната система. Не е задължително обаче това влияние да е негативно. Лекият вирус или настинка може да не отслаби имунната ви защита, а напротив. На този принцип действат повечето ваксини. Разбира се, това не означава да се разболявате, за да подсилите имунната си система. Всяко по-тежко, продължително и често разболяване отслабва съпротивителните ви сили.

Освен, че заболяванията въздействат върху имунната система има и заболявания на самата имунна система. Те се разделят в две големи категории: имунодефицитни заболявания и автоимунни заболявания.

Имунодефицитни заболявания. Това са заболявания на имунната система, при които части от нея не реагират адекватно в дадени ситуации. Те могат да бъдат вродени или придобити.

Вродените имунодефицитни заболявания се дължат на различни генни дефекти предавани предимно по наследство. Най-чести са случаите на хора с недоразвита тимусна жлеза или нарушения в В- или в Т-лимфоцитите (рядко в комбинация). Тези заболявания се диагностицират в ранна детска възраст, а някои за съжаление са несъвместими с продължителен живот.

Различни фактори като лоши условия на живот, недохранване, авитаминоза, различни вируси и токсини могат да доведат то придобити имунодефицитни заболявания. Най-тежкия имунен дефицит се причинява от вируса HIV (Human Immunodeficiency Virus) и е означени като синдром на придобита имунна недостатъчност – СПИН. Този вирус унищожава клетките на имунната система и болните могат да стигнат до летален изход от принципно безобидни инфекции.

Автоимунни заболявания. При автоимунните заболявания е нарушена функцията на имунната система за „разпознаване на своето”. В резултат клетките на имунната система нападат клетките на един или няколко органа. Популярно автоимунно заболяване е диабет тип І, при който се засягат клетките, синтезиращи инсулин в лангерхансовите острови на панкреаса. Списъкът обаче е дълъг: ревматоиден артит, множествена склероза, тиреоидит на Хашимото, базедова болест, болест на Адисон, лупус и много други.

Причината за автоимунните заболявания не е изяснена напълно, но е съчетание от генетична предизпозиция и влияние на околната среда – отключват се най-често от стрес. Лечението е само симптоматично и включва нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и имуносупресори. Целта им е да намалят възпалението и да отслабят имунната система, което обаче може да доведе до усложняване на състоянието и от най-банална инфекция.

Други нарушения на имунната система, при които тя играе болестотворна роля са алергичните заболявания. При тях имунната система проявява свръхчувствителност спрямо някои външни антигена, означавани в случая като алергени, които са принципно безобидни – домашен прах, полени и други. Най-честите алергични заболявания са сенната хрема, астмата и различни кожни заболявания.днк

ДРУГИ ФАКТОРИ

Други фактори могат да повлияят както положително, така и негативно на имунната система. Те са толкова много, че е трудно даже да бъдат изброени, затова ще спомена само основните от тях.

Сън, почивка и възстановяване. Естествено, почивката и качественият и достатъчен сън имат благоприятен ефект върху имунната система. Но колко точно сън ни е необходим и как да го направим по качествен? Обикновено навсякъде се споменава, че ни трябват 8 часа сън на денонощие, но за мен това правило е просто смешно. Все едно всички да имаме нужда от 2000 калории дневно. Нуждата от сън е индивидуална и е толкова, че да се събудим сами и да се чувстваме отпочинали. За някои това може да са 6, а за други 9 часа. Заради ритъма на живот обаче повечето хора спят недостатъчно или сънят им е некачествен, а в дългосрочен план това води до отслабване на имунната система. Ако за вас сънят е лукс, който рядко е достатъчен, учените са намерили разрешение – кратките дрямвания през деня. Две-три десетминутни дрямки през първата половина на деня ще намалят до минимум негативните страни на недоспиването, стига да можете да си ги позволите. Качеството на съня също е от огромно значение, затова избягвайте тонизиращи напитки в късния следобед и работата вечер, които превъзбуждат нервната система и ви пречат да заспите.

Към средствата за възстановяване влизат различни техники за релаксация и медитация, както и физикални средства като масажът например. А една специална комбинация от етерични масла може да събуди “заспалата” ви имунна система.

Стрес и други. Голям враг на имунната система е голямото количество стрес, който намалява производството на лимфоцити. Затова намалете до минимум стресовите фактори, поне тези, които зависят от вас. Алкохолът и цигарите пък са вечните заподозрени. Но противно на разпространеното мнение, че в малки дози алкохолът е полезен – той подтиска имунната система дори в умерени количества. Прекаляването с кафето също трупа своите негативи.

Слънце и околна среда. Слънчевата светлина също подсилва имунната защита и то по няколко начина. Всички знаем, че ултравиолетовите лъчи убиват микробите. Умереното излагане на слънце повишава активността на белите кръвни клетки, а също заздравява кожата, която е бариера срещу нахлуващите микроби. Под въздействието на слънчева светлина също така се синтезира активен витамин D, който от своя страна помага за усвояването на калция от организма.

За съжаление околната среда, в която живеем става все по замърсена и имунната ни система трябва да се справя с всички тези токсини, които ни заливат. Това постепенно я изтощава и намалява нейната ефективност.

Лекарства. Всички лекарства могат значително за отслабят имунната система. Най-вредни в това отношение са кортикостероидите и антибиотиците. Тяхното назначаване и прием трябва да става само под лекарски контрол и то в комбинация с нужните имуностимуланти (освен ако не се отнася за автоимунно заболяване).

КАКВО Е СЪСТОЯНИЕТО НА ИМУННАТА НИ СИСТЕМА?

Как да разберем дали нашата имунна система функционира оптимално? Ако се чувствате жизнени и енергични значи всичко е наред. Но ако се чувствате отпаднали и не ви достигат сили, най-вероятно имунната ви защита е отслабнала. „Презареди си батерията, човече” – ще ви каже някой с намек да посегнете към кафето или енергийните напитки. Но това е само временно решение да се почувствате по-добре. В дългосрочен план може да доведе до срив на имунната система, ако междувременно не се „презаредите” с това, от което наистина имате нужда – качествена храна, сън и почивка.

източник: www.lubomirivanov.com

Коментари