Чревни паразити при децата

паразити при децата В детската възраст глистите, остриците и различните тении се срещат по-често във връзка с все още недостатъчно добре изградените хигиенни навици, както и тесният контакт между децата в детски заведения. Представените по-долу състояния са по-често срещаната част от заболявания с паразитен характер. Опаразитяването стои в основата на голямо разнообразие от клинични симптоми. Сред най-често наблюдаваните са тези на гастроентероколитите, алергиите, фебрилни състояния, анемии, хеморагинчна предразположеност, неврози и др. Етиологичните причинители са многообразни, както и начините за заразяване.

Една от най-честите паразитози в тази възраст е ентеробиозата. Заразяването с enterobius vermicularis или т.нар. острица става чрез замърсени предмети и ръце, чрез битов прах. От така погълнатите яйца в чревния тракт се излюпва личинка, която много бързо достига полова зрялост (с дължина 10 мм. За женските и 5 мм. за мъжките представители). Още на 25-тия ден след заразяването остриците се насочват към ануса, където в гънките, главно през ноща снася яйцата си. Обикновено това се съпровожда със сърбеж, а при разчесване последните попадат върху ръцете, предметите и могат да попаднат у друг индивид. По същия начин се осъществява и самозаразяването. Така се поддържа и самото заболяване.

Клиничната картина се владее основно от споменатия сърбеж, водещ до смущения в съня. Обикновено се наблюдава повишена раздразнителност през деня, възможни са и симптоми от страна на чревния тракт - коремни болки, диарични изхождания, потискане на апетита. Скърцането със зъби през нощта не е рядко. Макар и рядко могат да се засегнат съседните пикочен тракт и влагалището и външните полови органи при момичета.

Достатъчно за поставянето на диагнозата е откриването на яйца в перианалните гънки чрез проба взета сутрин преди дефекация - чрез прозрачна скоч лента при малки деца и с перианално остъргване сред по-големите. Лечението се провежда по схема, като членовете в семейството и децата от детски заведения при по-висока честота на опаразитяване се подлагат на профилактични курсове. От изключително значение е подобряването на личната и жилищна хигиена, както и тази в детски и обществени заведения. При строго спазване на личната хигиена е възможно и самоизлекуване - при прекъсване цикъла на самозаразяване.

Аскаридозата е друга чревна паразитоза, с която не рядко се сблъскват педиатрите. Причинителят, Ascaris Lumbricoides, или т.нар. човешки глист, принаделжи към групата на кръглите червеи. Възрастните достигат размери от 40 см. за женските и 20 см. за мъжките представители. Заразяването отново става по орално-фекален механизъм, като яйцата стават инвазиоспособни след престой на определени климатични условия във външната среда. В човешкия организъм освободените личинки изършват миграция по кръвен път от червата през черния дроб, след което през белия, а от алвеолите по бронхиален път те достигат до фаринкса и отново след поглъщане попадат в храносмилателния тракт.

По време на описаната миграция се наблюдават симптоми от страна на респираторната система - болки в гърдите, суха кашлица, до наличие на храчки с кървави жилки, задух и повишение на температурата. Не са редки обривите - израз на алергичната реакция на организма. Известно време след това - поне два три месеца, започва изявата на чревната симтпоматика - с подобни на описаните по-горе неспецифични оплаквания. При масивно опаразитяване е възможно да настъпи запушване на чревните пътища или жлъчно-панкреатичния тракт. При това последват усложнения като механична жълтеница, остър панкреатит или остра чревна непроходимост. При силно опразитяване по време на миграцията или при повръщане и попадане на глисти в дихателните пътища може да настъпи дихателна недостатъчност.

Диагнозата се поставя след изолиране на личинки от храчките или яйца във фекалиите, както и при намиране на глисти при спонтанното или медикаментозно предизвикано изхождане.

Trichocephalus tritrichiuris, космоглавът, е причинител на трихоцефалозата, която се среша сравнително рядко на територията на страната, предимно във високопланинските райони. Причинителят достига около 55 и 45 мм съответно за женския и мъжкия пол. Заболяването отново е чревна паразитоза, със заразяване по фекално орален механизъм, с изисквания към външната среда за 'узряване' на яйцата. Специфична локализация на паразитът е областта на сляпото черво. Причинител е на сериозни възпаления с различен интензитет. Симптомите на паразитозата включват коликообразни боли, гадене, повръщане, диарични изхождания, понякога с наличие на кръв и слуз. Във връзка с кръвоизливите много по-изразен е анемичният синдром. Не са за подценяване и раздразнителността, разсеяността и дргуи неврастенични реакции. Доказването на яйцата във фекалиите отново поставя диагнозата.

Друга често срещана паразитоза е ехинококозата. Кучешката тения, echinococcus granulosus, за разлика от предните два паразита се отнася към плоските червеи. Размерите и са около 3-4 мм. Човекът в този случай е междинен гостоприемник, а крайните са най-вече кучета, но и вълци, чакали и др. Обикновено заразяването става в детска възраст. Наблюдава се значително висока честота на заболяването в страната, един от факторите за което е големият брой безстопанствени кучета. Последните са източник на яйца, които чрез замърсени ръце, предмети, хранителни продукти попадат в чревния тракт и оттам се насочват по кръвен път към различни органи. Започва формирането на бавно растяща киста. Тя притежава трислойна капсула. Най-външната е резултат от реакцията на организма към 'чуждия обект', а най-вътрешната притежава герминативни свойства - от нея се образуват зародишите. Не рядко в организма има повече от една киста във връзка с опаразитяването. От друга страна опитите за отстраняването им, при недостатъчно внимание може да доведе до пробив и попадането на голямо количество зародиши в организма, всеки от които става източник на нова киста. Понякога кистите могат да бъдат и стерилни. Друго усложнение освен перфорацията е възпалителната реакция.

Дълго време кистата не предизвиква клинична симптоматика. Тя притежава известно алергизиращо и токсично въздействие. Възможни са прояви на главоболие, потиснат апетит, общо неразположение, главоболие, сърбежи, уртикариални обриви, като макар и рядко може да се стигне и до тежки алергични реакции. Обикновено обаче заболяването се открива във връзка със симптоми от притискане на околни органи. Най-честите локализации са белодробната, чернодробната и тази в главния мозък. При белодробната е възможно и спонтанно излекуване - при перфорирането и изхвърлянето на съдържанието по бронхиален път. За диагнозта основно значение имат серологичните изследвания и изобразителните методи . При по-малки кисти е възможно медикаментозно лечение, приложено по схема. Радикалното разрешение при по-големите формации е оперативното им отстраняване, съпроводено от противорецидивен лекарстен курс.

Котешката тения, hymenolepsis nana - 1,5 - 5см, е сравнително по-рядко срещана, но предимно сред децата. За разлика от кучешката целият и жизнен цикъл протича в човешкия организъм. Заразяването става през устата, като след попадането в чревния тракт и развитието на личинките до възрастни индивиди, последните снасят яйца, като едва малка част попадат в изпражненията. Останалите осъществява автоинвазия . Клиничната картина се владее от възпалителните промени в чревния тракт.

Продукти на ЗЕПИР, които убиват паразитите в тялото:

NEORife, NEOClark, Екстракт от Орех