Полинг – за витамините и рака

Бащата на витаминотерапията През 2000-та година едно мащабно допитване го нареди на второ място след Алберт Айнщайн в класацията за ХХ век и едно от двайсетте имена със най-значим принос към човечеството през последните 500 години от човешката история. Поставен е редом с Галилей, Нютон, Дарвин, Айнщайн.

Една година по-късно, когато се честваше неговата 100-годишнина, няколко Нобелови лауреати подчертаха изключителния му принос за витаминотерапията, като ново революционно направление в съвременната медицина.

Тогава прозвучаха две признания:

Научният свят отдавна е удостоил Лайнус Полинг и със званието „Баща на витаминотерапията”;

Прочутата „Златна витаминна линия на Лайнус Полинг” няма да бъде достигната по своите качества поне още 25 години - толкова напред Лайнус Полинг е изпреварил съвременното производство на тези важни нутриенти.

В историята на Нобеловите награди само 15-ина учени са получили повторно това забележително признание. Но само Лайнус Полинг, до този момент, не да дели с никого тази изключителна награда.

Той е уникален даже и с това, че единствен от Нобеловите лауреати няма диплом за завършено средно образование. Като юноша не се съгласил да учи примитивни познания и да ги разказва по примитивен начин. Което не е попречило да постъпи в колеж заради невероятните си собствени познания. И буквално от първия си студентски ден се превръща в постоянен генератор на идеи и гениални открития. Този негов откривателски дух не секна и до последния му жизнен ден.

Преди 6 десетилетия, през далечната 1947 година, създава уникалния учебник „Обща химия”, който и до ден днешен няма аналог в света, защото се чете като един от най-интересните и увлекателни романи, написани за човешката цивилизация.

Какво е всъщност Лайнус Полинг? Самият той се затруднява в отговора.Но времето е отсъдило,че едновременно е и изключителен учен, и изключителен борец за мир. Повече от трийсет години официалната власт в Белия дом се отнася към него като към предател, заради предупреждението му, че ядрената надпревара ще донесе гибел на цялото човечество. Лайнус Полинг не само предупреждава, той оглявява в световен мащаб съпротивата срещу ядрената надпревара. Отнет му е задграничния паспорт, в американската преса са изписани купища оскърбителни квалификация по негов адрес. И навярно е щял да бъде осъден за своята тъй наречена „предателщина”, ако в това време и съветското правителство не го заклеймява като свой върл враг - и то заради световната му кампания срещу надпреварата в ядреното въоръжаване.

Един - единствен път, не издържал тежките оскърбления на американски вестник, Лайнус Полинг се обръща към съда. Присъдата е забележителна в американското правосъдие и е записана във всички учебници за студентите юристи. Тя съдържа само едно изречение:

”Вестникът не е в състояние да урони репутацията на толкова знаменит човек”.

Лайнус Полинг Когато през 1963 година представя в централата на ООН подписка срещу ядрената надпревара с имената на 11 000 световно известни учени от цял свят, настъпва времето, когато политиците се вслушват в думите му за надвисналата над света ядрена катастрофа. Благодарение на неговата лична борба и прогнозата му за страшните последствия, трите велики сили - САЩ, СССР и Великобритания - подписват първото съглашение за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в атмосферата.

Изследванията си в света на витамините Лайнус Полинг започва в средата на 60-те години - един тежък период в неговото здравословно състояние. Точно тогава, когато търси спасение за себе си, той започва и нов етап в научната си дейност, който довежда до истинска революция в медицината.

За лекарите и фармацевтите прозвучава като шок изявлението на Полинг, че в критичен здравословен момент човек трябва да приема витамин С в дози, превишаващи 200 (двеста!) пъти общоприетите норми. Своето твърдение Полинг подкрепя със строго анализирани научни данни, в които има и такива доказателства: всички млекопитаещи на Земята, с изключение на човека и маймуните, синтезират витамин С в собствения си черен дроб в количество, пропорционално на теглото. При възрастен човек такава пропорция означава 10-12 грама на ден- точно около 200 пъти повече от това, което днешния човек получава от обикновената си храна.

За да прекрати бурните обвинения за некомпетентност и ненаучност, Полинг започва експеримент със себе си, следват го и негови студенти-доброволци. Оттогава, до края на 93 годишният си живот (1996 г.), всеки ден Лайнус Полинг приема точно такава всекидневна доза витамин С - по 10-12 грама. Този буквално железен навик той прави в продължение на четвърт век.

Следват неговите открития за обратнопропорционалната връзка витамин С - рак. Научно доказва, че колкото повече витамин С постъпва в тялото, толкова повече ще отстъпва ракът и обратно. Откритията му изумяват световната общност и тогава прозвуча признанието, че ако статутът на Нобеловите награди позволяваше това, Полинг би трябвало да стане за трети път нобелист.

Заради откритата неприязън на американската медицинска общност (и в частност американските онколози!), той пренася работата си в помощ на онкопациентите в Шотландия и Канада –там, в сътрудничество с тамошни онколози, Полинг започва експерименти с онкоболни в последен стадий рак, обявени за неоперабелни от своите лекари (прочетете статията „Ортомолекулярна терапия” в линк „Конвенционална медицина” на сайта www.anticancer-bg.com). Състоянието на тези пациенти се сравнява с пациенти от клиники, където не приемат неговата теория.

Резултатите са феноменални, а това от своя страна предизвиква масов гняв на американски, английски и канадски онколози към Полинг. Имало е защо да се гневят- ако този вид онкоболни в уж „редовните „клиники преживяват максимум до 6 месеца, Полинговите доброволци живеели и живеят години напред, при това, не изглеждащи като неизлечимо болни.

Точно тогава светът го нарича „Човекът витамин С”. Първоначално това словосъчетание било медийна подигравка, но само след няколко години то се превръща в поредния уважителен символ към Полинг. В края на 80-те и началото на 90-те години той вече е безспорния световен авторитет и в биохимията, и в медицината.

Лайнус Полинг

Не е случайност, че оттогава датира враждебното отношение към Полинг от тъй наречените медицински „капацитети”. Наричали са го „Отровен тигър”,т.е. човек, който се е отровил от приеманите от самия него витаминни субстанции. Но за разлика от нападките, Полинг и в края на живота си изглеждаше блестящо. Изключително жизнен, пословичен работохолик , невероятно енергичен, открит в отношенията си към хората- такъв е и в своята 94 година, когато една случайност прекъсва живота му.

На свои прочути опоненти, стараещи се да го злепоставят чрез въпроса: ”Вярвате ли в силата на традиционните методи за лечение на рака?”, Полинг отговаря невъзмутимо:”Безусловно!”.

Веднага след това обаче, с присъщата си твърда убеденост, допълва:”Но аз смятам, че окончателните успехи в борбата с рака ще бъдат достигнати с помощта на витамините, а не на лекарствата.”

Полинг знае, че е генетично предразположен към кратък живот - баща му умира на 34-годишна възраст, майка му - на 45. Въпреки тази предразположеност, не приема осъждащата го смъртоносна диагноза. Започва своята строга хранителна диета, като на първо място изключва от менюто си солта и месните белтъчини. След това включва своята витаминотерапия, като всеки негов витамин винаги съдържа и създадения и патентован пак от него Комплекс „Удължаване на живота” /четете в отделен материал/. Може да се каже, че реално той самият винаги си е първия „пробен „ пациент за онази стройна система за борба с рака, която нарича „Ортомолекулярна медицина”.Това е напълно нова стратегия за лечение на онкопациентите и в нея първо място получават не лекарствата, а витаминотерапията.

Резултатът? Въпреки тежката прогноза, живее още половин век до почти 94 годишна възраст!

Следва новата му медицинска победа- научният свят признава неговия биохимичен подход към здравето, а създадената от Лайнус Полинг ортомолекулярна медицина (медицината на правилните молекули- линк „Конвенционална медицина”, заглавиe ”Ортомолекулярна терапия”, сайт www.anticancer-bg.com), заема подобаващо почетно място в системата на човешките познания.

„Необходимото условие за добро здраве се явява наличието на нужните молекули в нужното количество в нужното място на човешкото тяло в нужното време” - това негово изречение става нещо като девиз на новата медицинска наука.

„Аз съм убеден-казвал Полинг на свои пациенти-че вие можете да продължите благополучната късна част на Вашия живот с 25 и даже 35 години, ако в младостта си и особено в средната възраст започнете да приемате нужното ви количество витамини..”

Освен двете си Нобелови награди, Лайнус Полинг е носител и на всички престижни световни награди в областта на химията, биологията, медицината...В днешни дни десетки университети в света връчват награди на името на този велик учен.

На 91 години, с мъдрата си характерна ирония, Полинг обичал да казва:

„Приятно ми е да си мисля ,че най-после започвам да да научавам основните отговори на главния въпрос:”Какво е това животът?”.

В момента учреденият Институт „Лайнус Полинг” от една страна , и Институтът на д-р Матиас Рат,неговият най-близък ученик и последовател, от друга, продължават забележителния път на Полинг за нови изследвания и резултати във витаминотерапията, в профилактиката и лечението на болестите, в забавяне на стареенето, в победата над сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания.

Ето и още няколко негови откровения:

„Аз съм учен, но аз съм преди всичко и човек, човешко уязвимо същество..”

„Нямах намерение да се занимавам сериозно с витамините, интересуваше ме моето здравословно състояние и възможната помощ на витамините”.

„Молекулярните биолози, разбира се, ще ме помнят като един от основателите на молекулярната биология, химиците - като един от основателите на съвременната химия.., а лекарите - за тях, в крайна сметка, като един човек, който е отговорен за революцията в медицината, в резултат на което, благодарение на витамините, настъпи рязко подобряване на човешкото здраве и се засили неимоверно много ефективността в борбата с тежките болести. Това се отнася и до моите яростни опоненти, макар че, докато ме отричат, те може и да поизмрат...”

източник: neogenesis-bg.com