История на „забранената” офталмология

Историята с която ще Ви запознаем по-долу за пореден път разкрива до какви абсурдни ситуации може да се стигне, когато се засегнат интересите на големите компании (в конкретния случай на тези ангажирани в сферата на оптиката).=

Материала е извадка от книгата "Живот без очила" на Лео Ангарт:

Представата, че очите могат да се тренират с помощта на някои упражнения дължим на нюйоркския офталмолог д-р Уилям Х. Бейтс. В рамките на своята дейност в Нюйоркската очна и ушна клиника д-р Бейтс извършва хиляди очни прегледи годишно. С течение на времето той започва да се съмнява в истинността на научните теории, формулирани от учените офталмолози: "По време на моите прегледи наблюдавах много случаи на спонтанно възстановяване или промяна на нарушената рефракция, не можех нито да игнорирам тези случаи, нито да се задоволя с праволинейни обяснения, дори да съществуваха такива. Струваше ми се, че вярното твърдение винаги и при всякакви обстоятелства трябва да бъде вярно. То не допуска изключения. Ако аномалиите в рефракцията са необратими, не би трябвало  да е възможно те спонтанно да се възтановяват или променят."

Уилям БейтсД-р Уилям Х.Бейтс (1860-1931)

Д-р Бейтс получава докторската си степен през 1885 г. в Колежа за лекари и хирурзи на Колумбийския университет. От 1886 г. до 1896 г. д-р Бейтс е лекар-асистент в очна и ушна клиника в Ню Йорк и работи в „Northwestern Dispensary" и в Харлемската болница. Преподавал е офталмология във висшето медицинско училище и клиника „Ню Йорк Пост„ и е много успешен и търсен очен хирург. Той учел студентите си как с някои упражнения да редуцират късогледството си и затова през 1891 г. бива изключен от факултета.

Д-р Бейтс публикува в "New York Medical Journal" много статии отностно откритието си, че уврежданията на зрителната способност  са придобити и функционални и затова очите реагират на релаксиращити упражнения. Бейтс разработва редица леси упражнения за различни проблеми на зрението. През 1920 г. той публикува своите прозрения в книга със заглавие „Съвършено зрение без очила „ (Perfect Sight Without  Glasses). Книгата може да се намери и в наши дни.

Много хора смятат Уилям Бейтс за основоположник на тренировката на зрението.

По онова време в клиничната практика навлиза нов инструмент, ретиноскопът, който бил изработен от забележителния немски учен Х. Хелмхолц. С този инструмент се наблюдава окото и се определя фокусиращата му способност. С негова помощ д-р Бейтс искал да докаже предположението си, че нарушенията на рефракцията не са перманентно състояние. Нарушената рефракция е зрителна аномалия, при която зрителният фокус не пада точно върху ретината и това води до неясно отражение на заобикалящия ни свят. Д-р Бейтс провел прегледи с ретиноскопа при всички възможни условия. В крайна сметка стигнал до заключението, че старите теории за поведението на очите при акомодация и рефракция не са издържани. Той установил , че лещата не представлява основен фактор в процеса на акомодация.

 „....Моите  собствени експерименти с външните очни мускули  на риби, зайци, котки и други животни доказваха категорично, че при тези животни акомодацията на очите зависи само от движенията на външните очни мускули и в някаква степен от дейноста на лещата. Чрез манипулацията на тези мускули аз можех да предизвикам или да предотвратя акомодацията както си поискам и по този начин да предизвикам или предотвратя състояния като късогледство ,хиперметропия (далекогледство) и астигматизъм."

Освен това било установено, че състоянието на очите непрекъснато се променя. Ако се изследват ежечасно, измерванията биха показали леки отклонения. Резултатите  на д-р Бейтс обръщат с главата надолу конвенционалното мнение за начина, по който окото фокусира. Дондерс (1864) и по-късно  Хелмхолц (1866) смятали метода на д-р Бейтс за пълна глупост и стигнали до убеждението, че главно лещата в рамките на окото отговаря за „фокусирането на образа". Тази теория и до днес е преобладаващо научно становище и в голяма степен определя мисленето на очните лекари и оптиците.

Откритието на д-р Бейтс води до изключването му от научните кръгове. Най-безцеремонно той бил освободен от преподавателската си дейност в Нюйоркската очна и ушна клиника. За управленческите структури на клиниката теорията му представлявала твърде радикално отклонение от общоприетите по онова време научни норми. Д-р Бейтс обаче съвсем не смятал да се предава. Той продължил сам да развива теорията си и открил клиника, в която се практикувала тренировка на зрението. Освен това той започнал да издава списание със заглавие „По-добро зрение" и обучил много хора на развитите от него техники.

Днес делото на д-р Бейтс е познато като „метода на Бейтс", който той подробно описва в книгата си „Добро зрение без очила" (оригиналът е бил публикуван пре 1920 г.). Интересът към упражненията за подобряване на зрението до ден днешен не стихва и книгата на Бейтс все още може да се намери по книжарниците - повече от осемдесет години след първата си поява!

Тъй като научните кръгове (с малки изключения ) напълно игнорирали откритията на Бейтс, методът му бил разпространяван предимно от хора, които постигали успех при прилагането му.

око

Сред тези последователи била и Маргарет Д. Корбет, чийто съпруг през 30-те години на миналия век се излекувал чрез метода на Бейтс. Тя открила училище за тренировка на зрението (School of Eye Education) в Лос Анджелис и обучавала много хора на метода на Бейтс. В книгата си „Да виждаме по-добре" (1985) тя описва случаи, в които дейността и оказала голямо влияние върху кариерата на военни лица. Един от тези случаи бил млад мъж, който поради лошо зрение многократно бил отхвърлян от военновъздушните сили. Той нормализирал зрението си с помощта на  метода на Бейтс, преминал през всички приемни изпити  и постъпил в състава на „Летящите тигри" в Бирма, където станал командир на самолетна ескадрила. Завръщайки се у дома, той можел да се гордее с десет повалени японски смолета. Повалените обекти се множали и военният му ранг растял. Накрая стигнал до чин подполковник.

Може би точно поради големия си успех през 1943 г. Маргарет Корбет била изправена пред съда за „упражняване на оптометрия без лиценз".

През август 1943 г. Джордж А. Поснър с възмущение описва във вестник „SIR!" под заглавие „Очилата рекет ли са?"съдебния процес: "Триста свидетели бурно настояваха да бъдат допуснати  в залата, за да дадат показания пред съда. Те нахлуха в съдебната зала и разказаха за излекуването на практически всички известни на очната медицина заболявания без каквито и да било лекарства и помощни оптични средства.  Излекуваните пациенти бяха на възраст между четири и осемдесет и четири години. Особено внимание предизвикаха свидетелските показания на Алдос Хъксли, който демонстрира как може да чете без очила, връпреки, че преди тренировките на очите  при г-жа Корбет е бил напълно сляп с едното око, а с другото е виждал само на 20%. Повече от тридесет години официалната медицина се опитва по всякакъв начин да попречи на света да научи за това еволюционно открите!"

Разпространението на полуистини често е пречело на делото на д-р Бейтс. И до днес обаче никой не е бил осъден от съда за това, че е помогнал на други хора да възвърнат зрителната си способност.

През 1955 г. Клара Хакет публикува книгата си „Релаксация и зрение, наръчник за всеки ден за по-добро виждане". Съдържанието на книгата се върти най-вече около дванадесетседмична програма с упражнения за лечение на различни зрителни смущения включително на широко разпространени проблени като късогледство, далекогледство, кривогледство, далтонизъм, катаракт, глаукома и други сериозни очни заболявания. Освен това книгата съдържа упражнения за хора, които носят бифокални очила. Г-жа Хакет, която 19,5 години сама е носила очила, преподавала упражненията за очите пет години в Сиатъл и обучила на метода също преподаватели в армията. През 1949 и 1950 г. тя била поканена от Сиатълския университет като гост-преподавател на семинари за очите. Тя заминава за Ню Йорк и още същата година бива арестувана за упражняване на оптометрия без лиценз. През 1951 г. е изправена пред съда. Съдебния състав разисквал само няколко минути по случая и се произнесъл „Тренирането на зрението не е престъпление".

Д-р Джанет Гудрич изследва в книгата си „Естествено подобряване на зрението" (1985) различните причини за факта, че досега толкова малко хора са чували за метода на Бейтс и пише (стр. 234-235): ,,...на професионалните, технически образовани оптици и офталмолози беше внушавано, че метода на Бейтс е неефективен и трябвало да се отрече. Маргарет Корбет призовала стотици учители, които тя обучила през 40-те и 50-те години, никога да не пропагандират метода и да не публикуват статии за него.  Това е разбираемо, след като се знае, че два пъти е била арестувана (и оправдавана) заради „упражнения на оптометрия без лиценз".  През 1974 г. колежката ми Анна Кай, която години наред тихомълком разпространяваше принципите на метода на Бейтс в Сан Франциско, беше посетена от няколко цивилни полицейски служители. Съобщили и, че е била нарушила шестнадесет параграфа от закона. Може би подобни инциденти обясняват липсата на научни изследвания на резултатите от метода."

Д-р Джанет Гудрич допринесе неимоверно много за тренировката на зрението чрез двете си книги „Естествено подобряване на зрението" (1995) и „Подобряване на зрението на игра" (1996), както и с лекциите си и семинарите си в целия свят.

През 1997 г. Томас Р. Квакенбуш публикува „Как отново да се научим да виждаме", може би най-подробния труд за метода на Бейтс. Тази книга се основава в голяма степен  на пъвоначалната дейност на д-р Бейтс и Квакенбуш използва често и нашироко цитати от публикациите на Бейтс. Днес Томас Р. Квакенбуш живее в Сан Фрациско, Клифорния.

Индийският офталмолог д-р Р. С. Агарвал започва да се интересува от работата на д-р Бейтс  през 1930 г. и оттогава преподава метода на Бейтс в Пондичери, Индия. Години д-р Агарвал е публикувал много статии в  месечното списаниена ашрама на Шри Ауробиндо „Майка Индия" и разработил метод, който обединява елементи на традиционната офталмология с метода на Бейтс. Този синтез той представя в книгата си „Ум и представа и тайните на индйската медицина" (1953). През 1971 г. излиза друга популярна книга със заглавие „Йога за перфектно зрение", която все още се намира на книжния пазар и съдържа много прекрасни случаи на излекуване на зрението.

Във Великобритания метода на Бейтс вече се е утвърдил и се представлява от Великобританската асоциация „Бейтс". Той е описан подробно в книгата на Питър Мансфийлд „Методът на Бейтс" (1997).

През 90-те години на миналия век се развива силна тенденция за включване на алтернативни методи в лечението на здравословни проблеми. Така например акупунктурата беше призната за лечебен метод с доказан ефект и се преподава вече в разллични медицински факултети.

Но предписването на лекарства и медицински помощни средства естествено е много по-доходоносно, отколкото препоръката пациентът просто да прави упражнения на очите, за да възтанови нормалното си зрение. Още по-изгодно е да се препоръчват хирургическите операции за корекция на рефракцията на очите, с които могат да се печелят хиляди евро. От гледна точка на клиента най-ефективна форма на лечение, разбира се, не е непременно най-скъпата. Остава да се надяваме, че през новото хилядолетие ефективните алтернативни методи ще получат признание от страна на населението и особено от страна на нуката. Трябва нещо да се промени. У нас все повече хора носят очила, а в Азия техният брой наближава летвата от 80%. Нистина трябва да се предприеме нещо срещу това. Упражненията за очите, започнати отрано, представляват елементарно решение за запазване на доброто зрение.

Коментари