Дъщеря ми надви левкемията

Обновена в 18:35 на 09/05/2013 г.

ЛевкемияИскам да изкажа моята огромна благодарност към вас, тъй като върнахте смисалът на живота ми. Преди време попаднах на вашия сайт и останах очарована от огромното количество информация която сте публикували. Разбира се най-много ме впечатли раздел „Заболявания". Всеки ден четях с интерес описаните методи и средства за лечение и не можех да повярвам наистина ли е толкова лесно човек да се избави от всичките тези болести.

Тъй като в семейството ми сме доста болнави без да му мисля много си поръчах вашият уред NEORife, но скоро след това се сдобих и с NEOClark. Първият го ползвах като по-прецизен за конкретни вирусни заболявания, докато вторият по-скоро като средство за борба с паразитите изобщо.

Когато разбрах, че пет годишната ми дъщеря е болна от левкемия сякаш светът в който живеех изведнъж се разпадна. В началото незнаех нищо за болестта и мислех, че животът и е обречен. Опитахме какви ли не методи на лечение, но резултатите бяха незначителни. Спрях съзнателно химиотерапията и тъй като не издържах да гледам как детето страда и бавно гасне, без да има някакъв прогрес. Лично аз никога не съм вярвала, че този примитивен и агресивен към тялото метод на „лечение" наречен химиотерапия е удачен и надежден. Немога да си представя че в 21 век все още лекуват хората по начин който основно се опитва да ги отрови и унищожи.

Притисната от обстоятелствата започнах да се интересувам от алтернативни методи на лечение. Така попаднах на редица статии и материали посветени на проблема. Попаднах разбира се и на вашия сайт, чрез който се сдобих с уредите NEORife и NEOClark.

По това време дъщеричката ми беше заболяла от дребна шарка. Без да се колебая опитах самолечение с използването на вашите уреди. След като само за 1 ден изчезнаха всички симптоми на шарката, укоражена реших да продължа с електротерапията.

С времето забелязвах как детето ми става все по енергично и като че ли живецът бавно се завръщаше в крехкото му телце. Само след месец я заведох на изследвания, а лекувщият ни доктор трудно сдържа очудата си когато трябваше да ми съобщи резултите. Нито той, нито колегите му успяха да ни дадат смислено обяснение как точно дъщеря ми се бе излекувала напълно от коварното заболяване.  Това обаче далеч не бе най-важното за мен, интересуваше ме единсвено отново усмихнатото и личице и радостта от факта, че бе спечелила най-тежката битка, която животът и поднесе, макар и в тази крехка възразст.